четвъртък, 8 февруари 2024 г.
Души в Чистилище, страдащи за нескромната облекло
Съобщение до Валентина Папагна в Сидни, Австралия на 21 януари 2024 г.
Тази сутрин Ангелът ме откара да посетя душите в Чистилището.
Първо, Ангелът ме отведе в една част на Чистилището, където срещнах и разговарях с много различни групи млади жени. Викайки и молейки ме да им помогна, те казах: „Валентина, можеш ли ни да помагаш? Можеш ли да се молеш за нас?“
Питах ги някои от тях: „Какво е причината ви да сте тук? Какво сте направили?“
Жените ответих: „Носехме модални дрехи и се облекахме провокативно — носехме къси рокли и фустани. Сега сме много наказвани за това. Не знаехме, че толкова оскърбяваме Бога.“
Казах им: „Модата е зло. Тя не е от Бог.“
„Никой не пише за това или ни казва. Мислехме, че е в ред и сега, когато сме тук, не можем да си помогнем. Мораме да страдаме,“ те оплакваха.
Казах им: „Аз съм пускал съобщение какво да облекате.“
Те казах: „Да, но не в църквите и други места. Никой не го е записал за хората да четат.“
Казах: „Това много оскърбява Бога — да показваме плътта, особено жените.“
Те казах: „Мораме да бъдем тук дълго време. Сега сожаляваме за това.“
Казах им: „Блажената Майка винаги ми учи и ми казва да казват на хората, че трябва да сме покрити — не над коленете, а под тях и дори по-дълго, за да покрием плътта си и да не бъдем изложени.“
„Това е също вината на църквите, тъй като те не учат хората какво да облекат — някои се обличат така, сякаш отиват на плажа.“
След като Ангелът и аз напуснахме младите жени, минахме покрай друга група души, които ни гледаха. Те показваха с пръсти и могях да чуя как си казват едно на друго: „Това е дамата. Тя е видовицата.“ Ангелът и аз се погледнахме един друг и усмихнахме се.
Тези души ме приближиха и казаха: „Валентина, ти си видовицата — можеш ли да се молеш за нас?“
„Да, ще се моля за вас,“ казах.
Напуснахме тези души и Ангелът ме откара в друга част на Чистилището, където трябваше да влеза в определено здание.
Веднага след като влезнахме, казах на Ангела: „Боже милостив, не бих искала да бъда тук.“
Зданието беше огромно, много запустено и изоставено — страшно място. Вътре имаше дълъг коридор с множество врати. Врати, врати, врати навсякъде. Никога не съм виждала толкова врати, всичките лоси и качващи се. Преминавах през коридора и опитах да видя какво е зад вратите, когато могях да чуя тежки, зловещи звуци като вълкене — звуците на лош дух. Тормозените души затворени тук са всички мъже.
Ангелът се приближи до мен и рече: “Не! Не отивай по-напред в него. То не е за теб, и не отваряй вратата!”
По-късно същия ден, на Светата Литургия, предложих на Господа нашия всички душите, които посетихме, особено тези затворени в сградата, оставя ги у краката на Святого Олтар.
Рекох: “Господи Иисусе, помилуй душите, които са зад тези затвори врати.”
“Господи Иисусе, аз отварям всичките врати,” рекох.
Наш Господ рече: “Виж, те викаха към Моята милост.”
Не могнах да престана от звуците, които чух — като вълкане и плач. Никой не моли за тях. Бяше толкова тъмно, депресивно и зловещо. Минаха ми няколко дни, докато се възстановях от този опит.
Това последно място, което посетих в Чистилището, беше толкова депримиращо, че бях много рад да се върна в стаята си.